Пирин умря, да живее Пирин ? Имало едно време в Благоевград футболен тим, Пирин се наричал – трудно победим. Тази перифраза на една от любимите песни на феновете е особено актуална в момента. След мащабното обединение на футболни клубове в Благоевград техния брой се увеличи и вече са поне три – „Пирин – Благоевград” това е бившия „Македонска слава” а след това „Пирин 1922”; „Пирин – Калъмбов Е.Т.” това е най-стария и претендиращ за автентичен, но отдавна източен от едноличния си търговец; „Пирин 2001” това е частната школа на Ивайло Андонов. Емблемата на ПФК Пирин от първото общо събрание In Memoriam А в началото Пирин беше един… в зората на демокрацията в клуба членуваха 56 човека, 46 от тях се събраха на първото учредително събрание за превръщането на Пирин в акционерно дружество, задължителното вече ПФК. Представена е и новата емблемата на клуба. Един от първите благодетели на Пирин е бизнесмена от с. Първомай Иван Кочев – Чомбе. Юридически притежател на основния пакет акции е Георги Кръстев-Джеки, но не е тайна, че шефът на фирмата за бяла техника "Конелиано" е подставено лице на реалния собственик Иван Кочев. Започва ерата Чомбе в Пирин. Дошъл на власт не без помощта на феновете, скоро Чомбе губи тяхната подкрепа. Илюзиите за много пари, процент от акциите, бира и кебапчета бързо се изпаряват след разпродажбата на почти всички класни футболисти по метода „под масата”. Недоволството на „Сподвижниците на спорта” прерасва в организирано нахлуване на терена. ...Продължава на следващата страница Методи Калъмбов... Месията... Скоро на хоризонта се задава друг благодетел –Методи Калъмбов. Горещо подкрепян от Сподвижниците той успява да залъже Чомбе с акции в разпадаща се хотелска верига и да придобие контролния пакет в Пирин. Скоро Калъмбов разбира, че не е „на далавера” когато наяве излизат скритите задължения на клуба към Националния Осигурителен Институт. За тези си задължения клубът е изхвърлен във „В” група, без изгледи за влизане в професионалния футбол. Междувременно друг клуб тръгнал от зона „Струма” търси своето място в Благоевград. „Македонска слава” бавно но сигурно се изкачва по стълбите на професионалния футбол. Влизайки в „А”, вече под името „Пирин 1922” клубът заявява претенциите си за представител на Благоевград. Това среща яростната съпротива на феновете, обединени от обичта си към Пирин и в частност към Калъмбов те правят всичко възможно да саботират дейността на клуба и да го върнат в Симитли. След като Пирин е изхвърлен във „В” група дори слепите виждат, че клуба е просто поредната далавера в ръцете на поредния благодетел. Последния такъв всячески се опитва да изкара „далавера” от клуба търсейки съдружници, които да погасят заемите и да инвестират пари. Изчерпването на „балъците” в Благоевград обрича мисията на неуспех и води до клиничната смърт на Пирин. Виждайки трупа на Пирин Сподвижниците започват да се оглеждат за друг клуб който да припознаят. Първия и най-логичен избор е изградения от нищото „Пирин 1922”. Така яростно ненавиждания доскоро клуб и неговите управници са припознати като възродители на футбола в Благоевград, функция изпълнявана от тях и преди, и то въпреки яростния бойкот на феновете. Започват совалки межди Общински институции, благодетели, фенове и т.н. Ключовата дума е „Обединение”. ...Продължава на следващата страница А сега накъде... Епилог Обединение обречено от самото си начало. От една страна никой не иска да се обединява с Е.Т. Калъмбов само за да му плати задълженията към НОИ. От друга страна Калъмбов не е склонен да инвестира дори в собствения си хотел, камо ли в нещо „обединено”. Въпреки всичко „Обединението” е провъзгласено. На пищна церемония се обединяват „Пирин 1922” и „Пирин – Сподвижници на спорта”. Едните обещават 650 хил. лева годишен бюджет, а феновете предоставят документи за регистрирането в съда на емблемата на Калъмбовия клуб като тяхна и документ за авторско право върху химна на автентичния Пирин прехвърлено им от автора на песента Димитър Янев. Така се ражда „Пирин-Благоевград”. Тиретата ще играят в Западна „Б” група, защитавайки името на Благоевград в професионалния футбол. По ирония на съдбата заедно със Пирин си отиде от тоя свят и един от най-изявените му футболисти – дългогодишния вратар на Пирин и националния отбор на България Христо Христов – Бараката. Отиде си по същия начин, в забвение и мизерия. Мизерията със сигурност ще е вечен спътник на Пирин под крилото на Калъмбов. А забвението … Да си спомним за славния някога отбор с обявения за най-красив гол на Пирин, изпълнението на Николай Петрунов срещу ЛЕКС през далечната 1994 година. И да помълчим минута в памет на Пирин. Допълнено  15-Aug-2006    Написано от BadAmmo    5008  прочитания